село Мийковци

Историята за създаването на селото ни връща  назад във времето през XIII век . Легендата разказва, че основателя на селото е  великотърновеца Мийко, чийто име и до днес носи селото.

Когато турците обсаждат старопрестолният град, част от благородниците, болярите, книжовниците от Търновската книжовна школа на патриарх Евтимий и  първенците на града бягат през таен подземен изход под река Янтра с надежда да се спасят. Целта им е била да се заселят в Преслав. Вестоносците обаче, които трябвало да огледат пътя до Преслав, донесли лоша вест. Пътят бил завзет вече от турците и затова елита на старопрестолният град се насочва към полите на  Еленският балкан. Тук всеки род се заселва поотделно и така се образуват и  махалите : Мийковци, Игнатовци, Хъневци, Ралиновци, Топузите, Духлевци, Атларците, Узуните. Тези махали по- късно се обединяват  в една община , с център Буйновци.

Района дава и своите жертви по време на Освободителната, Балканската и Отечествената война. Той е опожарен и ограбен от турците, които идват от Сливен и Твърдица. Населението взема най- необходимото от покъщината и успява да се укрие в гората. Днес в центъра на селото в тяхна чест е издигнат паметник на загиналите в Балканската и  Отечествената  война.

През 1868 г. в селото е открито и първото училище. Две години след това през 1870 г. е построена и сградата на училището. В миналото село Мийковци е разполагало и с няколко черковища. През 1895 г. в махала Духлевци (където е центъра на селището)  е построена и църквата „Архангел Михаил“.

По -късно през 1929 г. на 8 януари по инициатива на учителя Никола Иванов Ненчев от м. Пърчовци в село Мийковци е учредено и читалище „Чумерна”. В него кипи активна читалищна дейност, като най- изявените дейци са Мария Станева, Стойка Борисова и Йордан Ралчев. В дейността на читалището  участва и съпругата на Никола Иванов Ненчев – учителката Надежда Ненчева.